Фотопремеждията

Спотърстване, фото техника и всичко свързано с темата
Сашо
[Site Admin]
Мнения: 1751
Регистриран: ср окт 03, 2007 12:42 pm
Местоположение: София

Фотопремеждията

Непрочетено мнение от Сашо » чет дек 27, 2007 9:18 pm

Част 1 - прохождане (кьравия със "Зенита")
Ако се върнем назад в историята и какво-къде авиационно съм запечатил на лента, и къде какви премеждия съм имал – то бая разказ ще излезе. Ама нейсе, да го бутаме по хронология.
Първо действие – млад и амбициран да го играя авиационен репортер и фотаджия – юни 1992 г., стрелбите на изтребителна авиация. Хеле, и клиент намерих – тогава имаше само едно военно списание „Сигнал”, там редактор беше покойния Боби Илиев. Та – хайде на Балчик, с взет на заем Зенит-ЕМ (май така се казваше, тия новите тогава, изцяло черните, с вътрешно измерване и скапано перде, даде ми го Жоро Колездача), само с нормален 55-м обектив, с една или две ленти от престижната тогава марка „Френдшип”.
Та, живи и здрави влезнахме в летището, два дни, предварителни подготовки, полети на МиГ-21 на местните от Балчик и отложени полети на МиГ-21 от Графа поради стачката на пилотите във ВВС (имаше и такова нещо през юни 1992 г., дойде му много на главата на тогавашния млад командващ ген.-лейт Михов, който от пет месеца беше на поста. Е, имаше и уникален момент – дойде една спарка МиГ-21 от Графа, направи един полет и си замина. Уникалното – борд 23 (загубен през юни 1999 г. до село Драгомир, пилоти Георги Русев и Сашо Николов). Друго уникално – на стоянката преди полет снимах един от младите пилоти, випуск 1990 г. (лейт Владислав Вълчев), който през м. декември 1994 г. загина (падна в морето след катапултиране пред Албена и се удави). Повечето от снимките се пробвах на свечеряване, и вътрешния свтломер се лъжеше, аз хабер си нямах от мерене на светлина и преценка на око, абе всичко по фотографията ми беше тъмно, само натисках копчето и се молех нещо да излезе.
На другия ден след стрелбите прелетяхме от Балчик в Равнец (в Ми-17, борд 421, пилот майор Неделчев, после с него доста се возих и сега като се видим в Пловдив си спомняме за онова време). Там направих опити за снимане на МиГ-21 в укритието, зачохлен – трагични снимки (преекспонирани), ама първите!
Крайния резултат от фото действията – меко казано скромен (ако трябва да съм по-критичен – направо трагичен – от 30 кадъра само 4-5 ставаха, копирането го направиха във фотото в подлеза пред Спортната палата). Ама нейсе, като за начало – добре, че и за репортаж в сп. „Сигнал” стана (снимки плюс текст), и то съвсем прилично за онова време.
Следващия път – за първия готин открит ден в Равнец, юли 1992 г. (с показа на военна техника пред тогавашния президент Желю Ж.). По-натам – ако намеря нещо от тия първи снимки – ша го сканирам и постна.

Потребителски аватар
HORNISE
Мнения: 977
Регистриран: чет окт 04, 2007 10:14 am
Местоположение: София
Контакти:

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от HORNISE » чет яну 03, 2008 1:34 pm

Ех времена... Можем да точим лиги от сегашната ни гледна точка. Не зная дали ще е интересно да разправям за моите ходеници по базите, тъй като са твърде пресни.
I take pictures, Photographic pictures...

Изображение

Потребителски аватар
diecast
Мнения: 30
Регистриран: ср окт 31, 2007 1:39 am
Местоположение: Видин
Контакти:

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от diecast » съб яну 05, 2008 6:59 pm

Определено ще е интересно, как 8) Разказвай и не се притеснявай, че няма да има интерес :roll: В момента чакам продължението на горния разказ 8)

Moss
Мнения: 1324
Регистриран: пон окт 08, 2007 5:24 pm

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от Moss » вт юли 01, 2008 12:46 am

Въпреки, че не съм спотър, и аз искам да се пофаля :D

Преди няколко дни бях да посещение в Русия и посетих музея на руските ВВС в Монино.
Още от тръгването си от България имах тая идея, но не разполагах с много информация как се ходи там. От официалната страница на музея, научих кога работи* и разгледах картата, която са дали. Там пише, че от "Ярослявский вокзал" се качвате на електричката за Монино. Слава на Руските Железни Дороги, тая електричка пътува цял ден от вокзала за Монино с интервал 15-20 минути, та не е нужно човек много да си прави сметката и да гони влака. Самия "Ярослваски Вокзал" се намира на една от спирките(Комсомольская) на линията на метрото "Кольцевая", което прави достъпа до него много лесен. Трябва да отбележа, че московското метро е изключително натоварено, но работи почти съвършенно. Както показва скрмният ми опит чакането на мотриса повече от 2 минути е голяма рядкост**, а и има достъчно и съвсем ясни табели къде да ходите.
Слязах от метрото на "Комсомольская", купих си билет до Монино "туда и обратно", който струва 144 рубли (примерно 7 лева). Електричката е съвсем класическа електричка, като тая от Пловдив за Карлово.
Изображение

Изображение

Тая обаче върви по разписание:D. В определение час трена тръгна и спира, и така много пъти на всякакви световно неизвестни места с също тъй безинтересни имена. След около час, за радост на авиационната душа почват да се вижда интересни гледки,
Изображение
за миг през погледа преминава остронос Ту-3, а имената на гарите стават далеч по-интригуващи - Гагаринская, Чкаловская, Бахчиванджи,... За миг се вижда се Су-7 на постамент и след 10 минути - спирка "Монино"
Изображение
Ако очаквате, че от там направо попадате в музея, не сте познали. Спирка като спирка, от дясната страна има някакви семиетажки, от ляво някакъв пазар, колиби някакви. От музей на съветската авиация и помен няма. След като попитах няколко човека ( първите двама не знаеха), моите очаквания се потвърдиха - покрай блоковете ( това всъщност е "гарадока" на академията на ВВС) се стигало до музея. Аз тръгнах да обикалям оградата на гарадока и така стигнах до КПП-то.
Изображение
Там ме обхванаха леки съменения дали ще ме пуснат, щото колите ги проверяваха, а пешаците минават покрай някакъв постови ( ама нe му показват нищо). Аз погледах, погледах та питах един пич какво да правя - " иди, проблем не будет" вика оня. "А если не хочешь, там дырка есть". Аз в казарма съм ходил, и че има "дырка" ми е ясно, ама да ме фане караула, като шпионин на "нато" в секретен гарнизона РФ, не ми се искаше никак, та минах през централния вход. Никой не ме спря и не ме пита нищо. Та от входа, все на право, към 1 километър се намира входа на самата академия на ВВС.
Изображение
Аз и там щях да вляза ама ми направи впечатление, как един полковник дето вървеше пред мен се спря да си показва пропуска, та се сетих, че не съм за там. Свих на ляво и тръгнах да обикалям академията. Обикалях, обикалях, питах двама млади бойци къде да ходя - те горките -" вперед, потом вправо... А курево есть ? " " ее Не курящий попался... Американец?" Тва последното наистина ме учуди. Походих още малко, срещнах една майор-ка. "Не знаю, не могу сказать..."??? Обаче в тоя момент гледам в дясно на около 100 метра една скромна табела - "Музей ВВС". Вървя нататък, вървя в далечината се виждат зад някаква ограда опашки на самолети - Як-42 и още нещо. По едно време видях на едно дърво табела сочеща в ляво "касса". Следващата табела ме отведе до една дървена барака. Нито на музей, нито на "касса" приличаше тая барака, ама нейсе. Минавам през малко предверие, влизам в бараката. Вътре много и интересни за мен авиациони вехтории и една тетка. "Можно посмотреть?" - питам аз - " сюда не музей, мы здесь работаем. Подождите." и спира моя устрем. А там има какво да се види - ракети - Р-73, Р-2УС, кабина от МиГ-21 и всякави боклуци. Подождал Подождал и дойде другата тетка -
"Сколько вас?" - пита тая,
"Я сам" - отвръщам.
"Камера у вас есть?"
Е тука прекали -%#@№$#№@#@$^@№^*^%$#*65. Следващия въпрос беше:
"А Вы гражданин РФ?" ( Явно там имат доста дето руски не говорят :-))
"Я гражданин Болгарии!" (гордо)
"А как вы сюда пришли? Здесь гарнизон! Разрешение есть?"
"На поезде" викам аз. Сичко изглежда майтап, ама си помислих, сега ако каже " вам сюда нельза" ..@@@%#№^%
" Владимир Гавраилич, к вам сюрприз приехал!" обяви жената.
Показва се тоя Владимир Гавраилич, почва да ме пита откъде съм, защо съм и в армията да съм ходил (то туй ако е армия, ама аре). Тая анкета продължи с въпроса дали се интересувам от авиолитература. "Да" - казвам. Е, предлагаше само собствената си книга, ама след като я купих (200 рубли), се оказах достоен за музея. Преписаха ми данните от паспорта и ми снимаха английската виза (явно я объркаха със страницата на паспортъа със снимаката) ми взеха 500 рубли ( за мен и фотоапарата) ме пуснаха да ходя в музея....
Естествено придружен от Владимир Гавраилич. Тамън се чудих ка ще разглеждам музея в компанията на тоя 75 годишен пич, и той вика "я заеду..." някъде си там...," если что - зови". Казах му "спасиба" и Влязах :D
Най-отпред са Туполевите:
Ту-4
Изображение
Ту-22
Изображение
Ту-22М
Изображение
Ту-128
Изображение
Изображение
Еех, никой вече не може да прави самолети, като през 50-те...

Има и много други интересни самолети, например Т-4,
Изображение
М-50
Изображение

Летящите "кюнци" на Сухой :-)
Изображение

Някакви самолети на "Аерофлот", ама за един пътник :-)
Изображение

В музея, както предполагам знаете, е пълно с уникални самолети. За съжаление те са натъпкани много на гъсто, все едно, че в Русия нямат достатъчно земя. Някой от най интересните самолети почти нe се виждат. Такъв например е 3М,
който е ограден от други самолети от всички страни. Дори и да имате хубав широк обекив, пак не е удобно за снимане Отделно са оградени и не дават да се ходи до експонатите. Ако преминеш огражденията, все се намира някой да се развика, дори и само да снимаш. Някакви хлапетии се бяха покачили на един МиГ-29, та дойдоха някакви "куки" и ги изкараха от музея. Имам в предвид, че човек не е хубаво да се унася, щото може да се уреди с едно малко приключение, което да разправя в България. Ама аз просто исках да видя самолетитте, за които съм чел доста, с очите си. Аз направих две обиколки из музея, пощраках малко по някои самолети и то станало почти 4 следобед. В един момент нещо се развикаха, казаха че на музея работното му време е изтекло и ми посочиха вратата.

И останах доволен ( има си хас!) :D
На връщане направих няколко снимки от гарадока, та да има за спомен,
Нагледна агитация
Изображение
По-нагледна агитация
Изображение
Разузнах най-важните обекти на терирорията на гарнизона
Изображение

и поех утъпкания път към московските чайхани и кабаци...
Цялата операция ми отне по-малко от 6 часа.

* Музея всъщност работи от 8 сутринта до 4 след обед, въпреки че на сайта пише до 17 часа.
** Е, освен когато наистина ви трябва, ама всеки да си опича акъла...

Потребителски аватар
Грозев
[Site Admin]
Мнения: 10218
Регистриран: пет окт 05, 2007 8:18 pm
Местоположение: София

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от Грозев » вт юли 01, 2008 1:00 am

Забележително!
Обхваща ме сива завист!!!
Още снимки има, нали? Слагай!
Anyone who fights for the future, lives in it today

борден
Мнения: 1422
Регистриран: съб окт 06, 2007 10:26 pm
Местоположение: София

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от борден » вт юли 01, 2008 2:49 pm

Поздравления!!! Завиждам благородно! Досега съм посетил кви ли не империалистически държави, още не съм ходил в Русията... Деба!

ПС: Следващия път се подгответе по-сериозно - хората са измислили Google Earth!

Потребителски аватар
Toni
Мнения: 26
Регистриран: ср яну 23, 2008 10:22 am
Местоположение: София (SOF/LBSF)

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от Toni » ср авг 27, 2008 11:35 pm

борден написа:Следващия път се подгответе по-сериозно - хората са измислили Google Earth!
Точно така открих Музея на авиацията в Киев... препоръвам го ;)

Потребителски аватар
verigite
Мнения: 181
Регистриран: ср фев 03, 2010 4:15 pm

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от verigite » чет окт 14, 2010 1:20 pm

Може би е било 1993-4та когато имах невероятно преживяване на летище Крумово. Тогава с мои приятел бяхме твърдо решени че ще снимаме самолетите в музея с един стар апарат зенит. Та довлекохме се от София с влака до музея и започнахме да си снимаме каквото ни падне. В музея намяше жива душа защото беше през седмицата.
Снимаме ние и гледаме в далечинката някви хеликоптери .... :lol: и решаваме да идеме да ги снимаме и тях.
Бе видяхме че нещо не мяза на музей и че има бодлива тел..ма доста дрипава беше и си влезнахме и почнахме да си снимаме и да си разглеждаме тези Ми-8 които имаха блокове с НУРС :D
Времето беше страшна жега. Както си разглеждахме най-смело изведнъж под единия хеликоптер се оказа че са си легнали да поспят на сянка хора с комбинизони :lol: и ни пленихааа. Та всичко си беше много насерикс за тинеджъри като нас и се връзвахме на всяка дума която ни казваха.
После ни затвориха в музея и ни взеха лентата на апарата. Но като цяло всички ни се смееха и по скоро само ни плашеха и си правеха шоу на чужд гръб :wink: А ние се виждахме вече в затвора за шпионаж.
По късно ни пуснаха че трябваше да се приберем все пак си бяхме деца. За съжаление снимки нямаше защото ни взеха лентата :?
Изображение

Потребителски аватар
tu-134
Мнения: 936
Регистриран: чет юли 17, 2008 7:28 am

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от tu-134 » пон мар 07, 2011 2:32 am

Първата ми среща с военен самолет(че и самолет) беше през 1992 на шоуто с Сините Ангели. Нищо не помня от този ден освен че беше едно мътно време (така ли беше?). Ама как да помня нещо, бях още малък :D . Снимки разбира се няма. През 1994 се преместихме в кв. Левски в София и цялото летище се виждаше от балкона. С часове си седях на балкона и гледах трафика. Въпреки че бях малък, знаех всичките редовни самолети какъв модел са и Ту-134 най много ме кефеше (личи ли си? :D ). И много спомени в следващите години(средата на 90-те), но без дати...какво ли не видях в София през тези години...Ил-76, Ан-124, Ил-18, Ил-62, 707, т.н....имах едни изрезки от вестници когато се е писало за самолети и пише типа под снимката и ги ползвах да отгатна самолета ако видя нещо "ново". Често това не ставаше и за това останалото баща ми казваше какво е. Проблема е че той не знаеше западните модели освен 737, 767 и 747 а тогава Бритиш летяха с 737-200 и ми казваше че е Дасо Меркюр защото имах макет на него от онази стара източно германска компания и изглеждаха подобно. Имах и бинокъл и всеки ден след училище сядах на терасата и разглеждах какво ново има. През 1994 за 16-ти октомври в Враждебна имаше празник и гледах от терасата с бинокъла. Всичко прелиташе над моя блок. Не знаех обаче за шоуто и не ходих до базата. Лятото на 1995 за пръв път ходих в авиобаза Чешнегирово когато имаха полети, имам няколко снимки как седя в кабината на МиГ-23БН борд 75 и на един Л-39. После с УАЗка до СКП-то и цял ден 23ки...по двойки излитаха а ако не ме лъже паметта може и по тройки. Ужасен рев на форсажи, не можах да търпя и сложих ръце над ушите, умрях от кеф....и така започна всичко :-)

Потребителски аватар
Blackhawk
Мнения: 758
Регистриран: пон ное 22, 2010 5:48 pm

Re: Фотопремеждията

Непрочетено мнение от Blackhawk » пет юни 10, 2011 12:10 am

Изображение

Отговори