Trip Reports

Всички аспекти на съвременната гражданска авиация
Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » вт дек 15, 2015 4:00 pm

Summary:

1. SOFDOH NOV25 17.25/23.00 QR228 320
2. DOHKUL NOV26 01.20/14.10 QR846 346
3. KULCGK NOV30 13.55/14.55 MH721 738
4. CGKDPS DEC02 14.15/17.20 GA410 738
5. DPSKUL DEC08 19.15/22.10 MH852 738
5. KULDOH DEC09 02.40/05.45 QR853 332
7. DOHSOF DEC09 07.55/12.15 QR227 320

SOF = Vrazdebna Apt. (София, България)
DOH = Hamad Int. Apt. (Доа, Катар)
KUL = KLIA Apt. (Куала Лумпур, Малайзия)
CGK = Soekarno–Hatta Int. Apt. (Джакарта, Индонезия)
DPS = Ngurah Rai Int. Apt. (Денпасар, Бали)

QR = Qatar Airways
MH = Malaysian Airlines
GA = Garuda
OW = One World Alliance

320 = Airbus A320
346 = Airbus A340-600
738 = Boeing 737-800
332 = Airbus A330-200

Полети: (безплатен чекиран багаж при всички – 30 кг).
SOFDOH: нито едно свободно място. Сървиз – без забележки, QR наистина заслужават адмирации – прекрасен кетъринг, същото се отнася и до IFE (inflight entertainment system), макар че 90% от филмите в каталога не бяха по мой вкус – „бози”. При онлайн чекирането се опитах да взема места до аварийните изходи (всеизвестно е, че последните са много по-удобни, поради неимоверния seat pitch), но не ме огря – даваше, че всичките са заети. За моя изненада обаче, при drop off на багажа, наземната служителка на QR ни запита говорим ли свободно английски, защото би могла да ни предложи вместо предварително избраните места, именно тези до авариен изход (не само за първия полет но и за DOHKUL) – нещо което ние разбира се веднага приехме. Далеч съм от мисълта, че и сме се сторили особено симпатични, по-скоро за съответната привилегия е помогнала клубната карта на OW алианса, която аз винаги представям. За аперитив гътнах уиски, дъщеря ми – некъв ликьор (за разлика от ЕрФранс и доста други АК, катарците не раздават миниатюрни 50 мл. бутилчици, а наливат директно от стандартни големи и то без изобщо да се скъпят), а за вечеря избора беше между пиле и риба . Безалкохолни - на корем, тоест стюардесите минаха няколко пъти с въпоса дали желаем още нещо за пиене. В момента в който самолета закова на място, довтасаха няколко S-класи и 7-ма серия с които извозиха индивидуално всеки от бизнес класата до клубния lounge на QR (може да се преуморят ако отидат пеша до него).
DOHKUL: полупразен самолет. Конфигурацията на седалките на катарските 346 е 2-5-2, така че имаше пътници които бяха сами на средните 5 седалки и след излитането директно заеха хоризонтално положение, вдигайки подлакътниците. Досега не бях летял с версията 600 на А340, но е абсолютно вярно, че е изключително комфортен, а шума на 4-те RR Trent изобщо, ама изобщо не се усеща в кабината (за разлика от от Б777, където шума може да е изтезание). Все пак обаче годинките на самолета донякъде си личаха – touch screen`а на IFE реагираше мудно, а понякога и изобщо не реагираше. Освен одеяла и възглавнички, стюардесите раздадоха и amenity kit, привилегия обикновено запазена за бизнес класата, включващ освен стандартните „наочници” (както аз ги наричам), така и чехли, чорапи, четка и паста за зъби и май още некви джунджурии, които забравих). Вечерята – съвсем лека (все пак е полет излитащ след полунощ) – сандвич, плодове и някакъв крем, като не предлагаха концентрат (за разлика от полета SOFDOH), а само бира. Закуската на сутринта обаче беше доста обилна.
KULCGK: около 90% затоварване. Кратък полет, поради което сервираха също само сандвичи (в нашия случай с риба тон, тъй като пожелахме морска храна – Мълейжъ питат още при букирането какъв тип храна желаеш). Много добра IFE (прекрасен избор на филми по жанрове, за разлика от катарците, макар че времето не стигна да изгледам и един). Почти чисто нов 738, добър seat pitch. Любезен кабинен състав.
CGKDPS: 80-90% затоварване. Портокалов сок моментално след настаняването (още преди излитане). Интересен кетъринг – много малки (но много) купички с миниатюрни порцийки екзотики, безалкохолни, вино, бира. А за стюардите/стюардесите нямам думи – освен, че усмивките не слязоха от лицата им, почти не оставиха пасажер, който сам да постави постави кабинният си багаж на мястото му и почти по време на целия полет не седнаха, сновейки между седалките и следейки дали някой пасажер няма да поиска нещо. Предлагаха и всякаква (езици) преса.
DPSKUL: не особено пълен – грубо 60%. Морската ни храна се състоеше от кралски скариди и някаква бяла риба. На 3-тия час от полета си поисках още вино (че взе да ми писва) – донесоха ми на секундата и дори след като видяха, че чашата е отново празна, попитаха дали искам още (ама мен ме досрамя).
KULDOH: не особено различен от DOHKUL, с изключение на затоварването (може би защото самолета беше по-малък от на отиване - А330), както и кабинният състав – преобладаваха мъже в съотношение 3:1. За вечеря избрах пилешко пред риба и донякъде съжалих, защото имаше леко странен вкус (макар и не неприятен). Плодовата салата обаче беше превъзходна, също и шоколадовия мус. Може да се каже, че проспахме (и слава богу) целия полет – събудиха ни малко преди кацане в DOH със закуската.
DOHSOF: пак препълнен (явно бая българи ползват услугите на QR). Без забележки (както и на отиване), но може би защото вече ми беше писнало от фърчене, полета ми се стори буквално безкраен (че и филми ми беше дошло до гуша да гледам) и едвам изтраях да кацнем в София (пък колко вече ми се пушеше не е за приказване).

Летища:
SOF: пропускам
DOH: това летище (както и съответната АК) са създанени май само за трансфери. След кацането от София аз поне не забелязах някой да последва знака „получаване на багаж” – всичко живо се юрна към transfer desks. Стъкло, хром и донякъде „санитарен” лукс. Пазвантини дори пред тоалетните (каква им е ролята, така и не разбрах). Множество скъпи и прескъпи бутици. Само цигарите са изключение – на въщане си купих 5 картона цигари (Rothmans и Gauloises) на цена $18 единият. От опашките пред секюрити контрола ти се завива свят, но за моя изненада сравнително бързо се придвижихме. Всичко е екзактно, но някак си прекалената стерилност на атмосферата на ми допадна много.
KUL: два терминала – KLIA и KLIA2, като вторият се ползва основно от НТА. Доста внушително, то само единият от двата вече не помня колко етажни паркинга е по-голям от сградата на летище София. Макар, че е далеч от Букит Бинтанг (центъра на Куала Лумпур) – около 70 км, с такси се стига за по-малко от час, а цената на таксито е абсурдна за европейските стандарти – 100 рингита (MYR), което е около EUR21. Ако сте двама човека, таксито излиза съвсем малко по-скъпо от общественият траспорт, и по тази причина изобщо не опряхме до втория. Съвсем логично, повече впечатления имам при обратният път. Отдиференцирана зала (и то само зе чек-ин, не говорим за клубните салони) само за бизнес класа пътниците на алианса OW (към който се числят както MH, така и QR). Пред гишетата за чекиране на Saudi Arabian е некъФ ужаст....Аз съм пълен атеист (макар и католик по официални документи), но в случая не иде реч за религия – смея да твърдя, че широко скроен по въпроса. Ама тия Hijab`и (поне бурките бяха малко), насядали по земята, ядат с пръсти некви мазнотии от картонени кутии, една сюрия деца във всевъзможни пози....Абе гледката е неописуема. Процедурата с пръстовите отпечатъци на влизане/излизане е леко натоварваща. След чекиране и малко преди излитане, гладни, решихме да изядем по една пица в едно от многобройните бистра. Момичето се оказа сама (и сервитьорка и пицаджийка) и чакахме бая, което по принцип не беше особен кахър, защото какво пък и да го правим времето. Неприятната изненада дойде при плащането – естествено похарчили всички рингити (които не вървят никъде другаде освен в Малайзия), извадихме да плащаме с 50EUR (което също не беше проблем), но рестото което ни върнаха беше в рингити.....Та трябваше да похарчим 36 EUR (в рингити) буквално за прескъпи (знаете цените по летищата) боклуци – кичозно метално копие на кулите петронас (по-малко от юмрука ми) и 2-3 шоколада в съседното магазинче – вече време нямаше, боардинга наближи. На KUL има втори секюрити контрол непосредствено преди влизането в самолета (пак се свалят колани и т.н, чанти и портфейли под XR – абе цялата процедура отново). Дали причината за това са случките с малайзийските самолети през последните години не знам.
CGK: лудница – много народ, много нещо – едвам се провираш. Хубавото е, че има пушялни за наркомани като мен. Хаоса обаче е невъобразим – можеш да се луташ с часове преди да откриеш нещо – нито табелите са адекватни и разбираеми, нито трансфера терминал/терминал е лесен. Не съм възторг и от английският на наземният персонал. Да седнеш е невъзможно – дори и стане някой, то постоянно от нейде извират тълпи. Тромава имигрейшън процедура – пак опашки, пак чакане. АС също не работеше като хората – задушно (то не стига адската жега и влага на тоз екватор навън). Изобщо разочарование и пълен противовес с инак добрите впечатления от националният им превозвач (Garuda).
DPS: съвсем различно от Джакарта, той и целия остров е много, много различен, може би защото 90% от хората изповядват Хинду и мюсюлманите са миноритет. Провериха ми обаче багажа – явно не им вдъхнах доверие и ровиха бая (то ясно какво търсят – наркотици). Сериозен проблем се появи неочаквано на връщане – макар че тръгнахме 3 часа предварително от вилата в Семиняк, която бяхме наели, на шофьора на таксито му трябваха над 2 часа да стигне до летището!!!!!! На идване това отне едва 45 минути, обаче точно на връщане се оказа някакъв празник, голяма част от улиците бяха затворени, а Денпасар като цяло е гъмжило от моторетки, аборигени и улички като карфици. Когато изискването е да си там 2 часа преди началото на полета, може да си представите колко пъти се препотихме. Дъщеря ми която пали една цигара на 6 месеца, изпуши 2 на екс. – вика айде – загазихме я, няма да може да стигнем. Е, стигнахме, ама беше голямо препускане по коридорите, а докато чакахме на секюрити контрола, вече съобщиха имената по радиоуредбата (да се явим незабавно за отвеждане към самолета). Добре, че този път не решиха да ни проверяват багажа, защото отиде коня в ряката – идея нямам как щеше да се приберем в БГ и колко би струвало всичко.

filip
Мнения: 31
Регистриран: съб мар 01, 2008 10:13 pm

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от filip » ср дек 16, 2015 9:40 am

Almasy, удоволствие е да се чете всичко което пишеш!

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » ср дек 16, 2015 10:25 am

Благодаря.
Удоволствието е и мое, защото навирам съмишленици тук :wink:

Потребителски аватар
Amazon
Мнения: 215
Регистриран: пон фев 03, 2014 8:28 pm

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Amazon » ср дек 16, 2015 5:05 pm

Много приятен пътепис, изчетох го с удоволствие:) Пътувал съм с A340-600 и също съм на мнение че вози много приятно.

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пон дек 21, 2015 4:35 pm

Amazon написа: Пътувал съм с A340-600 и също съм на мнение че вози много приятно.
Зарадвах,се че катарците се отказаха да го пенсионират съвсем скоро, както беше първоначалният план.

almasy1
Мнения: 3
Регистриран: пон фев 08, 2016 10:32 am

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от almasy1 » пон фев 08, 2016 10:47 am

Pozdravi ot Vietnam,
Za sazalenie ne mozah da vlqza ot stariq si profil - nalozi se da sazdam nov. Ne znam kakva e pri4inata - vazmozno e da sam zabravil i parolata - s laptop koito ne izpolzvam po prinzip sam. Tuk vsi4ko e dosta stranno, v Halong Bay i Danang, , bi trqbvalo da e po ziviliovano - te sa kurorti, v Hanoi, kakto kazva da6terq mi e big mama scandal....Prekaleno avtenti4no :lol: Ne 4e sam bil roden togava, no dosta ne6ta sa takiva kakvito sa bili v Russia 1954-ta, to veroqtno i v Sofia sa bili sa6tite de.
Sno6ti be6e Nova Godina - tq trae do 11-ti i po tazi pri4ina za vsi4ko pla6tame dvoino - ot taksita do hoteli. No si zasluzava - it`s unbeleavable experience :mrgreen:
Sledva trip report, razbira se :D

almasy1
Мнения: 3
Регистриран: пон фев 08, 2016 10:32 am

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от almasy1 » съб фев 13, 2016 7:03 am

Поздрави от ДаНанг :)
33 градуса :|
В Ханой и ХаЛонг Бей не надминаваше 27

almasy1
Мнения: 3
Регистриран: пон фев 08, 2016 10:32 am

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от almasy1 » вт фев 16, 2016 11:19 am

lời chào hỏi
Което ще рече поздрави на виетнамски :D
Утре летим за Банкок през Сайгон, а от там за Ко Самуи.
Най-екзотичната дестинация обаче следва - на 23-ти - София :mrgreen:

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » чет фев 25, 2016 9:10 am

Summary:

1. SOFDOH FEB06 17.25/23.00 QR228 320
2. DOHBKK FEB07 01.55/12.10 QR836 388
3. BKKHAN FEB07 15.55/17.45 VN614 321
4. HANDAD FEB11 11.10/12.30 VN165 321
5. DADSGN FEB17 08.30/10.00 VN107 321
5. SGNBKK FEB17 11.40/13.10 VN605 321
7. BKKUSM FEB17 17.35/18.40 PG171 319
8. USMBKK FEB22 20.30/21.35 PG176 319
9. BKKDOH FEB23 01.40/04.40 QR837 388
10. DOHSOF FEB23 07.55/12.15 QR227 320


SOF = Vrazdebna Apt. (София, България)
DOH = Hamad Int. Apt. (Доа, Катар)
BKK = Suvarnabhumi Apt. (Банкок, Тайланд)
HAN = Noi Bai Int. Apt. (Ханой, Виетнам)
DAD = Đà Nẵng Int. Apt. (ДаНанг, Виетнам)
SGN = Tân Sơn Nhất Int. Apt. (Сайгон/ХоШиМин сити, Виетнам)
USM = Samui Int. Apt. (Ко Самуи, Тайланд)


QR = Qatar Airways
VN = Vietnam Airlines
PG = Bangkok Airways
OW = One World Alliance
ST = Sky Team Alliance


320 = Airbus A320
321 = Airbus A321
319 = Airbus A319
388 = Airbus A380


следва продължение
Последна промяна от Almasy на пет фев 26, 2016 12:23 pm, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Грозев
[Site Admin]
Мнения: 10218
Регистриран: пет окт 05, 2007 8:18 pm
Местоположение: София

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Грозев » чет фев 25, 2016 2:28 pm

Чакам с интерес впечатленията ти от полета с А380
Anyone who fights for the future, lives in it today

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пет фев 26, 2016 10:15 am

Ша, Грозев, ша, дори ръцете ме сърбят, ама сигурно следващата седмица, че отсъствах дълго време и трябва първо да се справя с лудницата на работа.

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » ср мар 02, 2016 4:11 pm

Продължение на поста от FEB25


Полети: (безплатен чекиран багаж при всички – 30 кг).
Закупуване на билети:
SOF→DOH→BKK / BKK→DOH→SOF – самостоятелна резервация, плащане директно чрез сайта на QR
BKK→HAN→DAD→SGN→BKK – самостоятелна резервация, плащане директно чрез сайта на VN (функция Multiple Destinations)
BKK→USM / USM→BKK – отделна резервация, плащане директно чрез сайта на PG

SOFDOH: пак препълнен, поне икономичната класа. В бизнес (които се настаняват винаги първи), май имаше свободни места, ама то не и за чак толкова за чудене, при космическите (за моя джоб) цени :shock: Ще направя отклонение, че де факто QR не са вече чак толкова евтини от SOF (както беше в самото начало) и в Y класата – цените им отговарят до голяма степен на статуса им в SKYTRAX – 5-звездни. Това е и причината да пазаря от тях само при промоции (които обаче са доста добри – прекрасни връзки с малък престой, без никога да надминават ценово British, KLM/Air France или Luft` и). Места – 14Е и 14F, до авариен изход (http://www.seatguru.com/airlines/Qatar_ ... A320_B.php). Сървиза не се отличаваше особено от последния път – превъзходен, аз поне не съм летял с друга АК, чийто прибори за хранене и в туристическата класа да са метални. Добра опция е и USB порта (за тези, които предпочитат да се зверят в лаптопа си). Индивидуалните одеяла и възглавнички също са плюс (те са поставени на седалките още при боърдинга, както и аменити кит`а и не е необходимо едва ли не да се молиш на стюардесата за съответната привилегия – няма да споменавам конкретната АК с негативен опит в това отношение), особено одеялата, че често AC е нагласен буквално на студеничко (и като кацнеш в Доа и те лъхне жегата, която дори през нощта е непоносима, може да ти призлее). В IFE има функция за доста подробна карта на прелитането и ми беше по забавно да следя населените места над които сме в момента (основно над Турция и Ирак), отколкото да гледам тъпи филми (ама те наистина са много тъпи – целия списък) . Освен бордния журнал, в джоба на седалката има разбира се и inflight duty free magazine (наречено Extravaganza), което е цял алманах. Стана ми много любопитно, дали наистина всичко което предлагат в него е налично на борда, ама едва ли, че инак ще им трябва още едно багажно (поне в икономичната класа не видях някой да пазари). Стандартен, новичък А320. Общо взето uneventful flight. Както и предния път, всички пътници бяха транзит.

DOHBKK: е, полетях най-после на крилата на А380 :D Самолета, дори и да се окаже икономическо фиаско за Ербъс, е мечта за пасажера. Чувството за пространство е несравнимо с друга машина. Много, много са се постарали за интериора – дизайна на елементите е близък до съвършенство. Мекия синьовиолетов здрач при изключване на основното осветление (излитане/кацане) е направо секси (на стълбите към втория етаж е интергрирано по същия начин – не се вижда източника). Ако А340-600 е много тих (а той е), то А380 е буквално безшумен – поклон пред инженерите – как са го постигнали не знам, но не само двигатели не се чуват изобщо, ами дори и прибирането на колесниците. Места – 40C и 40Н (http://www.seatguru.com/airlines/Qatar_ ... s_A380.php). Нямаше как да бъдем един до друг (всички други бяха заети при онлайн чекирането), ако исках да сме на първия ред, което дава възможност за полулегнало положение като си изпънеш краката и пуснеш седалката назад. Тези места са на първия етаж, непосредствено зад пилотската кабина, зона 5, разделят ги стълбите за втория етаж. Поради спецификата на мястото, имах възможността дори да наблюдавам мониторите на пилотите (преди да затворят окончателно вратата), както и изцяло дейността на гранд баш шефа на стюардите – с един дисплей и тъч скрийн контактуваше/управляваше/информираше кабиння състав из целия самолет. Всъщност този тъч скрийн, явно не служи само за това – при излитане се визуализираха всички врати на самолета с зелена индикация (тоест safe), както и доста други параметри, само че моя милост не схвана за какво иде реч, макар че екрана беше доста близо (и с цаки вече недовиждам, пак са за смяна). Boarding time при А380 е 60 минути преди полета, а не 40, както е в повечето случаи и това ми се вижда доста логично при размерите на самолета / броя на пасажерите. То само като приближиш гейта и видиш навалицата и ти става ясно за типа на машината. Има отдиференциран подгейт за първа и бизнес класа. Множеството салони са разделени на зони (индикирана на самата бордна карта), за които поетапно се извикват пасажерите (говорим само за икономична класа). В случая, то няма как да регистрираш дали аджеба има незаети места в самолета, ама ми се струва че затоварването беше пълно. Друго което ми направи впечатление – над 95% от пътниците бяха европейци (или поне европеидната раса), тук таме по изключение някоя азиатска или арабска физиономия. Седалките са много удобни, явно доста по-нов модел от тези на катарския А330, с който летях последно KULDOH. Тоалетните са също изцяло нов чишит. Кабинният състав беше само от азиатци, най-вероятно тайландци и като изключим шеф диригента им, я имаше някой над 20-22, я не. За сървиза няма да добавя нищо - писах достатъчно. След вечеря, се завих като буба с одеялото, изпружих краци и без дори да си правя труда да вяда монитора на IFE (на тези седалки, монитора е скрит в долната част на седалката и се вдига със стойка, а табличката за хранене е интегрирана в подлакътника) захърках чак до закуската малко преди кацане в Банкок. Много меко приземяване, и пак ще подчертая – неимоверна звукоизолация – дори реверса едва, едва се усеща. Напускането на самолета стана много по-бързо,отколкото качването. Като заключение (относно самолета) – като пасажер винаги и при възможност бих избирал А380 :P Е, ако бях собственик на АК (в някой друг живот, може би), сигурно бих заложил и на B777 (стига аз да не се возя в икономичната му класа).

следва продължение

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пет мар 11, 2016 12:19 pm

Продължение на поста от MAR02

BKKHAN: при чекинга наземната служителка на VN дълго време pазглежда клубната карта на ST алианса, все едно е някаква рядка антика (може би защото издателя е Czech Airlines). Самолета беше празен (или почти) – освен нас имаше десетина пост пубер юнака от Аржентина (нямаше как да не видим паспортите им при повече от стриктния паспортен контрол в Ханой), може би дузина виетнамци и още няколко двойки, говорещи английски – не повече от 30-35 човека. Вероятно причината за това беше, че кацането фактически беше 6 часа преди тяхната Нова Година. Не особено нов Ербъс, особено, ако се съди по тапицерията на седалките. IFE няма, но това не е кой-знае каква беда, ако самолета се ползва само за сравнително кратки полети, какъвто беше и случая (по малко от 2 часа). Кетъринга е много добър, с избор между 2 менюта, за първи път пих и виетнамско вино. Най-много ми харесаха униформите на кибинния състав – много свежо и много шик. Последният обаче изглеждаше доста отегчен (макар и любезен) – след сервирането се изпокри и не се появи почти до края на полета. Не се престарават и с процедурите за безопастност – общо взето отгоре-отгоре – не забелязах някой да хвърли поглед дали имам в краката си чанта (места отново до авариен изход). Акуратни – излитане и кацане точно навреме.

HANDAD: същия тертип Ербъс, дори малко по осурканичък. Този път добро затоварване – пълен самолет. Кетъринга на VN по вътрешните линии се състои от гола минерална водичка. В случая не плюя превозвача – някои европейски АК (като Iberia, Air Europa) дори и вода вече не предлагат по вътрешните си линии. Местните (съотношението чужденци към виетнамци горе-долу беше 1 към 1) мъкнат по няколко огромни торби кабинен багаж, отделенията бързо се запълниха, голямо натискане и чудене беше къде да се слага останалия, кабинния състав общо взето пълна апатия. Бордното списание в джоба на седалката си беше жива мекица.

DADSGN: тук е едиственото ми голямо разочарование от VN (всичко останало е бели кахъри). Въпреки, че всички полети бяха на една резервация, в ДаНанг отказаха да чекират багажа до крайната дестинация (Банкок), а само до Сайгон. Същото се отнасяше и до бордните карти – ще се чекирате кай отново в Сайгон – все едно отделно сме си купили билетите Дананг-Сайгон и Сайгон-Банкок и едва ли не иде реч за различни превозвачи. Неколкократно попитах защо бе аджеба, и въпреки, че бяха любезни и усмихнати, смислен отговор не получих, едно си баба знае и едно си бае - „проблем”. Да ти обяснят какъв е проблема – кауза пердута – все едно друга дума на английски не знаеха. Не, че беше някаква трагедия – имахме достатъчно време в Сайгон да си вземем багажа и да се чекираме отново за полета до Банкок, но това така или иначе въобще не е редно, след като самата АК ти е продала отсечката като свързан полет, или поне трябваше да поднесат някакво пояснение или извинение в случая (в края на краищата – възможно е да има някакво черезвичайно произшествие). Макар, че бях на границата да им спретна панаир (длъжни са и то категорично), реших да не си късам излишно нервите. Но, ако някой си въобразява, че VN са ултра евтиния, жестоко се лъже – цените им не са никак, ама никак народни, особено когато пазариш multiple segments на една резервация. В края на краищата, нали и затова си плащаш повече при редовна АК – можех спокойно да избера доста по-евтините VietJet. или Jetstar, които също кацат или излитат от летище Suvarnabhumi (другите като NokAir или AirAsia, вярно нямаше как, защото те оперират от старото и вече второстепенно летище Don Mueang и в нашия случай е невъзможно на отиване да направим връзката с полета от Доа). VN имат право да се гордеят, че са една от малкото АК, поръчали (и вече получили) A350/B787 комбо, но в случая - това е най-малкото непрофесионализъм. На мен поне ми се случва за първи път.

SGNBKK: минимално закъснение (с около 20 минути). Без особени забележки, кетъринга също ОК. Самолета беше пълен. До голяма степен наваксаха закъснението, защото кацнахме почти по разписание. Илюминатора беше толкова „матиран”, че плачеше за смяна (предполагам, че повечето, ако не и всичките им самолети от серията 321 са доста стари). Но иначе интериора е добре поддържан, макар и не кожени, седалките изглеждат добре (този път, което ме навежда на мисълта, че е имало претапициране), чистотата също е на ниво. Едно доста положително нещо за VN – в почти последния момент (деня преди полета) ти изпращат майл с доста занижена цена на бизнес класата (тоест да си доплатиш за ъпгрейд). Макар и наистина, намалението да беше много сериозно (над 60-70% ако се не лъжа), не се въззползвах от офертите за нито един от полетите, първо защото така или иначе билетите за всички полети ми струваха едно малко състояние, второ – не се касаеше за дълги отсечки, където наистина бизнес класата си има голямо значение. Но така или иначе е добра опция за хора с малко повечко пари.

BKKUSM: самолета беше едва ли не направо от фабриката, то май и до скоро PG оперираха единствено с турбопроп (ATR). Само дето и той позакъсня с около 40 минути, ама тъй като повече смени не предстояха, не се впечатлих особено. Логото на PG е „бутиковата авикомпания на Азия” и до голяма степен си е така – с прекрасни впечатления останах като цяло, ама ливерията им ми се струва много циганюрска. Много добър кетъринг (дори изненадващо за късия полет – салата, основно, десерт), превъзходен кабинен състав. Нито едно свободно място и като гледах, май само чужденци бяхме. Няма IFE, ама то и не си струва за толкова кратко време. Всъщност безплатният чекиран багаж при PG е 20 кг., но спокойно можеш да си заплатиш 5 или 10 килограма отгоре (по избор), като цените са адекватни – в нашия случай (за - 30 кг), трябваше да се заплатят ฿ 1220 (THB) на човек , което е около BGN62 за двете посоки. Малко по-евтини от Thai Airways (всъщност то се компенсира, защото безплатният чекиран багаж при Thai е 30 кг.), но избора ми падна върху тях, защото те предлагат много полети от ранна сутрин до късна вечер, докато при Thai май бяха само 2. Цените всъщност до голяма степен зависят от времето на излитане (както е и при много други АК де) – сутрешните полети по принцип бяха най-скъпи.

USMBKK: този път акуратни (часа на излитане), отново 100% затоварване. Без никакви забележки (както и на отиване) по отношение на сървиса.

следва продължение

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пет мар 18, 2016 4:29 pm

Продължение на поста от MAR11

BKKDOH: опашка на чекинга (тълпи италианци и поляци, възможно е да са били и групи), тягостно придвижване. Основната причина, не беше толкова броят на хората, колкото изненадата която ни поднесоха – теглене на ръчния багаж. Та много хора, трябваше да прехвърлят от ръчния (позволено тегло до 7 кг) в чекирания (позволено тегло до 30 кг). За тегло до 8 кг си затваряха очите, но не и отгоре. И на мен ми се наложи, бях наблъскал ръчния с керамика, че е чуплива, а тя тежи много. Пред нас нямаше хора с тегло на чекиран куфар над 30 кг, та в конкретния случай не знам как са процедирали (при положение, че не може да се прехвърли нищо от ръчния в него). Места – 30F и 30G, отново до авариен изход, зона 1 – намира се на втория етаж, непосредствено зад бара на бизнес класата. Близо до нас гръмогласна италианка се оплакваше, че поради overbooking я държали 6 часа на летището (билета и де факто бил за полета в 20.45). Не каза дали е имало някаква компенсация, но твърдеше, че никога повече няма да пътува с QR. Ако е истина, и аз бих бил доста крив (особено при липса на компенсация). Всъщност целия салон беше пълен почти само с италианци и честно казано, някои от тях се държаха, като изтървани от гората – то не беше надвикване и кикотене, добре, че изпозаспаха почти веднага след вечерята. Боърдинга беше през най-задната врата на самолета и после по стълбите до втория етаж, но на излизане, ни прекараха през бара на бизнес класата и самата бизнес класа (http://www.dailymail.co.uk/travel/artic ... tself.html) – както се казва – това е живот. Първата класа не можах да я видя с очите си (тя за съвсем богомазани). Както всичките ми полети досега с QR – излитане на секундата – акуратни са. Не съм усетил как сме стигнали Доа, защото и аз заспах почти мигновено.

DOHSOF: явно никога не сменят гейта до София. На съседния имаше очевадно муджахидински полет (или Карачи, или ИслямАбад), седалките бяха окупирани от бели роби, предпочетохме ½ час да се помотаме по магазините. Самолет със OW окраска. В случая имаше доста сърби (след София, полета продължава до Белград). Въпреки, че е доста по-къс (5 часа), този полет винаги ми е най-тягостен – вече не ти се спи, не ти се и седи, ако и имало нещо свястно в базата на IFE, вече си го гледал на отиване. Нека това не прозвучи като оплакване обаче, защото де факто няма от какво. Почти стандартните опции – пилешко, риба или веган, също стандартния – изключително мил и любезен кабинен състав. С нашите прословути виетнамски шапки (които купихме от ДаНанг), беше пълен цирк, защото не намерихме къде да ги сложим, добре че една стюардеса ги взе в предната част на самолета и явно е запомнила добре на кого принадлежат защото на слизане безпогрешно ни ги връчи, без да не наложи ние да питаме за тях.

Летища:
SOF: пропускам
DOH: нямам кой знае какво да добавя от предния път – излъскано, аптекарски тип летище. Което си е истина – добре е организирано, няма как да се объркаш, разбираеми табели, навсакъде stuff, към който можеш да се обърнеш при евентуален проблем. То по същественото е, че този stuff няма да те отсвири с „не мога да ви помогна”, „не знам” или „обърнете се към”, каквато, да ме прощават французите, е честата практика на ШарлДеГол, а ще направи всичко по силите си, за да помогне (явно дресировката на екипите е сериозна). Всъщност, всеки въртящ се като пумпал, търсеш с поглед табели и изглеждащ в безпомощно състояние, неизменно рано или късно е „регистриран” от служител на летището, който неизменно се приближава и атакува с въпроса „Мога ли да помогна”. Пушалните обаче са с много лоша вентилация – аз пуша от седми клас (което не е за хвалба), в днешно време по 2 кутии на ден и се задушавам като вляза в някоя от тях. За пазарене – зависи от джоба – в моя случай само цигари и някой и друг магнит (цена на последния грубо 5 EUR). В края на краищата обаче, основната си функция (трансфери) летището изпълнява прекрасно.

следва продължение

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » чет мар 24, 2016 8:36 am

Продължение на поста от MAR18

BKK: Suvarnabhumi си е цял град. Хийтроу може и да е по-голямо, но като изключим Т5, не всичко е бляскаво, докато на Suvarnabhumi е ново. Хвалбите ми обаче общо взето свършват до тук. Ако в Куала Лумпур и Джакарта, опашките при имигрейшъна са неприятен момент, то в Банкок си е живо изтезание. Пред самия имигрейшън вечно липсват бланки (чието попълване е задължително, а ако не пазиш втория екземпляр до края на престоя си, няма и да те пуснат да напуснеш страната), ако пропуснеш да вземеш в самия самолет (обикновено кабинният състав раздава) или на слизане от самолета (в ръкава има отново), можеш да си чакаш колкото си искаш да заредят отново на самия pass контрол. Самите бланки са с много ситен шрифт, камара от въпроси, някои от които абсолютно неразбираеми (всичко живо се озърта за служител на летището, че да пита какво бе аджеба да пише в съответната графа, ако каца за сефте). Такъв служител обаче липсва (те са чак зад огромните опашки) и започва едно голямо чудене и разпитване един друг „абе, извинете, какво трябва да се пише тук.....”. За трети път съм в Банкок, първият път преди повече от 15 години, тогава на старото летище - Don Mueang, нямам спомен за подобни чудесии. Скоростта на придвижване на опашката със сигурност е по-зле от тази на костенурка. Частично това се дължи че на самия паспорт контрол може да задават допълнителни въпроси (ние минахме метър, но пред нас имаше хора които бая ги разпитваха). Вземането на багажите е безпроблемно, но преминаването пред митницата също е въпрос на късмет (бързо или бавно). Проверяват багажа избирателно (явно на който, визуално им се стори съмнителен) – ако спрат двама едновременно, служителите са вече заети и отново се образуват опашки. Всичко това беше доста изнервящо, защото макар и да бях предвидил 3 и повече часа до следващия полет (до Ханой), кажи речи повече от 2 часа отне да излезем от arrivals, за да можем да се чекираме отново на departures (в случая намаше как – полетите не са една резервация, трябва да си вземеш багажа, а това означава съответно „влизане” във Тайланд, макар, че веднага де факто и „излизаш”). Тук е момента да спомена, че туристическите визи за Тайланд, които по принцип струват $30 на човек, важат за еднократно влизане/излизане, тоест на нас ни се наложи да купим така наречените визи за мнократно влизане/излизане, струващи съответно $150 на човек. Имайте го в предвид, ако някой от вас посещава Тайланд, но иска в същото време от там да отиде и в друга страна, връщайки се в България отново през Банкок. Иначе летището е добре решено архитектурно – „плува” в зеленина. Ясни обозначения, невероятна чистота, абе има си всичко – като започнеш от поща до собствена малка клиника. Макар, че не е толкова далеч от центъра на града, както в Куала Лумпур, не се заблуждавайте за времето, което ви е необходимо да стигнете, ако пътувате с такси. В пиковите часове, от центъра на Банкок, е възможно да не се излезе с часове. Таксито обаче е препоръчително – Банкок е огромен, има места (дори в центъра на града), които са доста далеч от спирки, а ако сте и с куфари – положението е трагично.

HAN: два терминала – вътрешни и международни линии. Не съм убеден, че има нужда – нито единият, нито другият се пукат по шевовете от хора, но предвид експанзията, която планират виетнамците, може и пък да им дотрябват. Връзката е много удобна - безплатни автобуси на всеки 10 мин., те не са и много далеч един от друг, без куфари съвсем спокойно може да се отиде и пеша. На паспортния контрол служителя беше с лейтенантски пагони и като видя паспортите ни са шашардиса (кой знай откога не е виждал БГ паспорт) и викна некъф майор. Гледаха под лупа визите ни (BTW, цената е $85 на човек), но единственото което питаха е дали колко време възнамеряваме да останем във Виетнам и дали имаме ангажирани хотели. Съвсем отделни опашки на чужденци и виетнамци, виетнамците дори се придвижваха по-бавно от нас. На излизане от летището задължително проверяват номера на чекирания багаж с номера на отрязъка, закрепен за бордната карта – в последствие разбрахме, че не са редки случаите на кражби – тоест да прибират чужди багажи от лентата. Макар че си личи, че летището е ново, поддръжката му куца – във външните огромни шадравани водата не тече, а дъното – плесенясало. Летището е доста отдалечено, стига се или с такси, или с автобус, такситата по принцип не са препоръчителни за чужденци, освен ако не са предварително букирани (както направихме ние), защото не се съгласяват да возят на таксиметър, а тарифата е „на око” – в предварителната комуникация с хотела ни предупредиха, че могат да ти вземат $ 20, а могат и $100, още повече, че беше тяхната Нова Година (малко повече инф. ще прибавя накрая в tourist tips). Цените по магазините за сувенири на летищата във Виетнам са едва ли не по-високи от тези в Западна Европа, което е донякъде смешно, защото същите неща, ако си ги купиш от града може да ти излязат 20, ако не и повече пъти по-евтино (в Западна Европа също ще е по евтино, ама най-много 3 пъти). Заведения има достатъчно (те не са и особено пълни), но поне при излитането (терминал вътрешни полети) не открихме място където да продават вода или примерно фафли. Летището при пристигането ни беше буквално празно, но може би и това се дължи на факта, че вечерта беше тяхната Нова Година. Гледките по пътя до града не са особено красиви – вярно, сериозно строителство (по подобие на Китай), но писюрлъка е голям, боклуци на квадрат, не по различно е и в самия Ханой. По улиците на нареченото сити (зоната на небостъргачите) не видяхме жив човек – все едно паднала неутронната бомба – гледката си беше малко creеpy. В стария град обаче (където са и болшинството от хотелите и всъщност е туристическа зона) буквално не можеш да се разминеш.

следва продължение
Последна промяна от Almasy на пет апр 01, 2016 7:27 am, променено общо 1 път.

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » чет мар 31, 2016 3:14 pm

Продължение на поста от MAR24

DAD: за разлика от другаде, тук летището е в самия град. На времето е било в самия му край, но това вече отдавна е минало – може да се каже, че града дори обикаля отвсякъде летището. Разбира се, идеалният център не е толкова близо, а пясъчната коса, която се явява туристическата зона и където са почти 99% от хотелите е още по-далеч, на за размерите на самия ДаНанг, това е нормално. В последствие разбрах, че летището е било всъщност бивша американска военна база. За в момента си продължава и да е виетнамска такава, като изобщо не съм съгласен с писанията в нета, че е със затихващи функции, защото само докато чакахме самолета си за Сайгон, излетяха поне 4 Су-22 (доколкото ги разпознах, при граждански няма как да сбъркам, но при военните залагам голям процент грешка). Терминала е чисто нов. Почти за нула време се стига с такси, дори от Чайна Бийч (където беше нашия хотел) – грубо 15 мин. В ДаНанг всичко изглежда много по-цивилизовано и отворено (в сравнение с Ханой), но не трябва да се забравя, че макар и 3-тия по-големина град, той е сред най-известните (заедно с НаЧянг) курорти и доста неща са с откровена туристическа насоченост. Зоната от Чайна Бийч до мостовете на Хан е почти само хотели и ресторанти и има лека прилика със Слънчев Бряг в някои аспекти. Същото се отнася и до летището – груби прилики с бургаското през лятото – 99% туристи според мен. Разбира се, по-голямо, с много редовни полети (не основно чартъри), но не и трансконтинентални разбира се. В нашия случай, за да стигнем отново Банкок имаше два варианта – връщането да е през Ханой, както на идване, или през Сайгон. Предпочетох втория, по простата причина, че полетите ДаНанг-Сайгон са поне 2 ако не и 3 пъти повече, което дава много по-голям избор часове на излитане/кацане. Станахме свиделети как точно пред нас (на чекинга), отказаха полет на жена до Куала Лумпур (пак през Сайгон), тъй като нямала малайзийска виза (за българи не се изисква виза за Малайзия, но за много страни има). Жената не беше виетнамка, по-скоро индийка на външен вид, но не искаше да си тръгне и настояваше, че щяла да се „оправи” в Куала Лумпур – там я били чакали, пък и трябвало да я предупредят, преди да и продадат билета. Разправяха се 5 часа, изнервихме се и ние и хората след нас, а като най-накрая я отпратиха някъде другаде да се жалва, последва нашата история с отказа им да чекират багажа ни до Банкок и да ни издадат бордни карти и за втория полет (описах вече случая при полета DADSGN). До гуша ни беше дошло от чакане и както казах, реших да не правя още един панаир на опашката, макар че за разлика от индийката, бях изцяло в правото си и отказа им е извън всякакви правила на превоз на който и да е редовна АК. За разлика от Ханой и до известна степен призрачния вид на летището (поне на Нова Година), залите бяха препълнени, почти само чужденци, което още повече си пролича на паспорт контрола, където на опашката за виетнамци имаше 3-4 човека. Не мога да кажа, че митническия контрол е строг – минава се безпроблемно. Същото се отнася и до мерките за сигурност – дори и на дъщеря ми и направи впечатление, че раутата е много по-лежерна, отколкото например на летище София (там май почти не е имало случай, да не я накарат да се събуе). То в контекста на това, вярно, Виетнам ми се струва последната държава, където ще хукнат да правят атентати. Имахме известно количество останали виетнамски донги (не много – равностойност не повече от 20 долара) – все пак всичко се случва по пътя до летището (макар, че таксито ни беше предплатено) – в града с тях може да се купят доста неща (кутия от най-скъпите цигари – Marlboro Menthol Black струва точно BGN 2.40), но на фри шоповете на летището стигнаха точно за кутия сушени скариди, която на всичко отгоре имаше надпис 20% OFF.

SGN: Ханой може и да се води официална столица, но летището на Сайгон е по-голямо. Също два терминала – вътрешни/външни линии, като втория май е съвсем нов, във всеки случай изглежда доста по-хай от този на Ханой, докато този на вътрешните изглежда малко старичък. Със сигурност и броя на дестинациите са повече. По много параграфи и дума не може да става за сравнение, вкл. поддръжката. Четох във нета, че строят и съвсем ново летище, но кога ще бъде готово не помня. Всъщност във Виетнам, е кажи речи обратното на Европа – колкото по-на юг отиваш, толкова по-цивилизовано става (курорти като Халонг Бей, ДаНанг или НаЧянг правят изключение – те така или иначе са предназначени основно за чужденци). Добър Wi-Fi, този на Ханой нямаше как да го пробваме, защото веднага се насочихме към таксито, а тук все пак правихме трансфер.Паспортният контрол обаче и тук е кошмар, този във София или други европейски градове ти се струва със скоростта на светлината. Полетите до Банкок на VietJet и Vietnam Airlines бяха почти по едно и също време (някави 10 минути разлика май), доколкото видях, виетнамците на нашия полет пак бяха изключително кът. Парадкосално, именно доста по-евтината VietJet излетя навреме, докато нашия се забави, макар и по-малко от половин час. За разлика от Ханой (всъщност правилно се пише ХаНой), където процентното съотношение широко-/тясно фюзеляжни машини беше към 1:3, тук беше точно обратното – на стоянките преобладаваха широкофюзеляжните.

USM: най-красивото малко летище, което някога съм виждал. Терминала е зашеметяващ, евала на архитекта, почти е невъзможно да се опише. Няма затворени пространства, имаш чувството, че си все още някъде из курортите на острова едва ли не. Водят се два терминала, ама те кажи речи са едно цяло. Пирса за лодките/малките корабчета, които сноват до всички най-главни локации на острова е на една крачка. Гледките при излитане/кацане също са уникални. След чекиране, излитащите самолети са буквално пред очите ти – рай за спотърите. Най-голямата изненада – за пътниците на Bangkok Airways, каквито се явявахме и ние, на бара се предлагат безплатни безалкохолни и закуски, което ме шашардиса – не беше ми се случвало досега никъде и никога. В последствие, разбрах, че летището всъщност е изцяло притежавано от тях (Bangkok Airways). То вярно, АК не е никак евтина (Банкок-Ко Самуи и обратно – EUR 257 на човек), но Thai също не са, а и по правило – най-кратките полети са най-скъпи – от Атина до Миконос или Санторини Ейджиън/Олимпик също не са евтини, но сървиза се състои от кола/кафе и пакетче солети в количество за 3-годишно дете, а терминалите са буквално бараки, стоиш прав като наказан, докато дойде време за отвеждането, а ако е и пиков час - ситуацията наподобява консерва копърва - отваряш я и навсякъде само очички. От самолета до терминала транспорта също е нещо, което не съм виждал никъде другаде – прилича на увеселително влакче – очевидно много се стараят да направят впечатление и да забавляват, за да те накарат да се върнеш пак.

(следва финал – tourist tips)
Последна промяна от Almasy на пет апр 01, 2016 7:05 am, променено общо 2 пъти.

Потребителски аватар
Amazon
Мнения: 215
Регистриран: пон фев 03, 2014 8:28 pm

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Amazon » пет апр 01, 2016 12:49 am

С тези репорти ме караш после да ходя в google street view и да разглеждам каквото мога:)

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пет апр 01, 2016 6:57 am

Amazon написа:С тези репорти ме караш после да ходя в google street view и да разглеждам каквото мога:)
Ти ако си мислиш, че не върша досущ същото, четейки други trip teports....Ай да не казвам колко пъти вече съм "обиколил" така Буенос Айрес :lol:

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » пет апр 01, 2016 5:04 pm

Tourist Tips:

За визите що годе обясних – обикновената тайландска е за еднократно влизане/излизане ($30), ако от Тайланд се отива в друга държава и след това се връщате, както в нашия случай – виза за многократно ($150) на човек. Виетнамската ($85) е за престой (1 месец). Получаването им е общо взето безпроблемно (от посолствата в София) – единственото което искат е снимки, самолетен билет, попълнени формуляри и истествено да си платиш. Документи за визи се приемат само в определени дни обаче (забравих вече кои), и само от 10 до 12 (поне за виетнамското посолство). Излизат за около седмица. Като платиш във виетнамското посолство, ти дават листче (буквално фърчаща бележка) с един номер с който да получиш паспортите - няма печат, няма подпис, няма официална бланка :lol:
В Тайланд съвсем свободно и нявсякъде се обменят всякакви валути. Във Виетнам обаче, единственото конвертируемо е долара. Бахме се приготвили и с евра, и с долари, в Ханой сменяхме само долари, в ДаНанг – също, но последните дни свършиха. Няма смисъл изобщо да се опитвате да сменяте евра – не ги приемат :!: , дори във чейнджовете на висок клас хотелите, какъвто беше нашия, камо ли на уличните бюра.Това йени, евра, австралийски долари, швейцарски франкове – да не изброявам повече – за виетнамците все едно не съществуват. Попитахме дали можем в банка и коя – не били сигурни, да сме пробвали. Банките далеч от Чайна Бийч, работят само пн до пт със съответното работно време......Решихме да не губим време, не сме цяла вечност там, а да теглим с карта. Това е другото, което е хубаво да се знае – нищо не върви освен стандартна Visa :!: . Няма такъв филм като Маестро-Сирус. Макар че на банкоматата имаше и логото на Master Card, отказа да я приеме, а с нея съм теглил и в Малайзия, и в Бали (пробвах я и в София веднага след завръщането), а на всичкото отгоре само преди няколко дена с нея бях платил екскурзията в ХаЛонг Бей онлайн в самия ХаНой (и 3D идентификация даже има).
Всъщност с карта (стандартна Visa) може да теглите от банкомат и да плащате онлайн или в приличен хотел, но до тук. В ресторанти няма да стане (освен най-скъпарските), за 99% от магазините – също дума да не става.
Навсякъде обаче по сергиите и пазарите приемат долари. В ХаЛонг Бей се изпазарихме здраво сувенири, донгите свършиха, питах къде мога да сменя – немаш грижи никви кай – плащай в долари, приемаме, ние връщаме донги :lol: . Добре е обаче да си плащате в донги, плащането в долари по принцип е незаконно, не навсякъде може, особено на официални места, като например държавен супермаркет.
В Тайланд подобни проблеми обща взето няма. Не сменайте на летищата обаче (освен за такси, ако не е платено онлайн), курса там е много по-лош отколкото в градовете.
За траспорт – и за двете държави, що се отнася за траснфера летища / населено място, определено е по-добре такси и то букирано онлайн. Не се съгласяват да возят чужденци на таксиметър, определят тарифите на око и общо взето дерат кожи, особено ако си за сефте. Има телефони за оплаквания на самите летища (да се обадиш и съобщиш номера на таксито, отказало да те вози на законната тарифа) – вие бихте ли си губили от времето, определено за толкова много неща, още повече, че на вас в случая това няма да помогне :?:
За Виетнам горещо препоръчвам VIETNAM TRANSFER SERVICE (KLF GLOBAL - FLC GROUP), Email: sales@vietnamtransferservice.com, Website: http://www.vietnamtransferservice.com. Имат филиали във 3-те най-големи града и всички известни курорти. Цените им са фиксирани, по-високи от това да те возят на таксиметър, но не фрапантно. Чисти седани от високия клас, чакат те на arrivals с табела, на която е изписано името ти, същото важи и за заминаването – на улицата са на секундата (в деня и часа, който си определил) за да те закарат обратно на летището. Шофьора не дава и да се пипнат куфарите (понечих да кача в багажника поне тези на дъщеря ми, той ме спря с ръка и заяви че това е негова работа). Плаща се онлайн в сайта, който съм пастнал по-горе.
За Тайланд - PeterBangkokTaxi.com, +66886640111 ( Whatsapp , call ), Facebook : Peter Doungsuwan, p.peter98@hotmail.com – неговите коли (Тойота Лендкруизър) и шофьори са дислоцирани основно в Банкок и региона, но урежда трансфери из цялата страна чрез контрактори. Цени – THB 900 за вземане от летището и THB 700 за обратният път. Цените са различни, защото на вземане калкулират първо стойността на паркинга на летището, второ, не се знае – шофьора с табелата може да те чака и час и повече, ако самолета закъснее, но както се казва – стоят до отказ (по-скоро сами се информират какво става със съответният полет). Плаща се кеш на шофьора за всеки трип отделно.
За транспорт в самия град:
Виетнам – пак таксита, на градския транспорт ни посъветваха да не разчитаме, пък и май не е особено приятно преживяване. Като отивате някъде, най-добре е да ви го извикат от хотела (тогава не смеят и включват таксиметъра). На връщане - за Ханой не мога да препоръчам, но за ДаНанг определено Mailinh. Препоръчаха ги от хотела и се оказаха прави – частна компания са, с тарифи по-високи от всички останали, но задължително включват таксиметъра и в крайна сметка ти излиза по-евтино= Всъщност на включен таксиметър си е жива евтиния – няма и 5 долара от Чайна Бийч до центъра на града.
Тайланд – ситуацията с такситата не е кой.знай колко по-различна от Виетнам. Затова най-добре е тук-тук (https://en.wikipedia.org/wiki/Auto_rick ... cha_01.jpg). Цените са почти фиксирани – грубо от EUR 2.50 до макс. 6, в зависимост до това дали разстоянието е 2-3 км или примерно 6-7. Макар и рядко, и те могат са се пробват да поискат повече – не се съгласявайте на тарифи над 10. При отказ, обикновено кандисват и на много по-малко. А дори и да държат на своето, следващото е вече зад ъгъла, бъка от тях и в повечето случаи буквално се молят за курс. Тук-тук обаче е само за в рамките на населеното място и то за разстояние до макс. 10 км. До летището не може да стигнете с него, няма и къде да се сложат куфарите, пък и няма изобщо да бъде допуснато до магистралата.
Хотели:
Виетнам – смело пазарете луксозни хотели, те такива цени нема нийде другаде. 4-зведните обикновено са макс. EUR 50-60 на вечер (стаята), ако се хване промоция дори по-малко, само в 5 звездните наистина е над 100. Разликата между стая и цял апартамент често е EUR 10, затова и в Ханой и в ДаНанг ангажирахме апартаменти. По улиците гледахме табели на хостели, които предлагат легло за $4-5 на вечер, „луксозните” – максимум 8. Виетнамските хотели са хубави, широко е, нета е добър, единствено диваните във всекидневните (на апартаментите) са неудобни – те нямат тапицирани дивани – макар и много масивни, само от дърво са и в един момент на Д-то става некомфортно. От терасата на нашия в Ханой се виждаше катедралата, а в ДаНанг - плажа и съответно южнокитайско море.
Тайланд – е, по-скъпичко е в Банкок (сега там не сме спали, но помня от предния път), а на Ко Самуи си е направо скъпо, кажи-речи едно към едно Западна Европа. Цените на евтините хотели са по-високи от на лукссозните във Виетнам, затова на Самуи спахме в „проста” стая и то в сравнително не толкова популярен курорт. Всъщност това се отнася не само за хотелите, Ко Самуи явно е тузарска дестинация – по-скъпо е и от Пукет.
Цени: и в двете страни е по-евтино от България, особено във Виетнам. Вече споменах, че луксозните цигари там са BGN 2.40, в Тайланд обаче са колкото тук. Сувенири от голям магазин във виетнам почти няма как да пазарите – във държавните така наречени молове, освен телевизори, перални и мебели кажи-речи друго няма. Всичко останало е от пазарите и малките частни магазинчета – ударили го яко на „частен комунизъм” :lol: . Касовия апарат във Виетнам още явно не е изобретен – не видехме таквоз нещу нийде :mrgreen: . По пазарите обаче е благодат – като почнеш от плодове и зеленчуци та до гения на местните майстори (от ДаНанг си донесох огромна старинна фрегата за $28, цялата от дърво, включително платната, прекрасна изработка, тук би струвала цяло състояние, как сме я пренасяли в една найлонова торба заедно с шапките, само ние си знаем).

Явно и днес не е финал, трябва да излизам, ще завърша следващия път.

Потребителски аватар
Almasy
Мнения: 1431
Регистриран: пет юли 25, 2014 4:21 pm
Местоположение: Бургас

Re: Trip Reports

Непрочетено мнение от Almasy » ср май 04, 2016 11:53 am

Виетнам: донгите които сте сменили, трябва да бъдат похарчени до последно – безпроблемно е да се сменят долари за донги, но обратното не е лесно – изискват – паспорт на чужд гражданин (не е проблем, естествено), самолетен билет с дата на напускане на страната по-малко от 2 дни след смяната (може и да е проблем) и най-кофтито – документите за смяната трябва да бъдат заверени официално във ВиеткомБанк. Така че, сменяйте, само колкото ви трябват и на малки порции. При посещение на храмове, е задължително да сте облечени подходящо (не чак толкова разголени, същото се отнася и за Тайланд). Сериозно внимание при пресичане на улиците – зебрите нищо не ознават, местните разперват двете си ръце и махайки непрекъснато някак си успяват да спрат за момент движението. Не се говори за политика – страх ги е. Изключително мили хора са обаче, и умират да се снимат с чужденци (европейци). За първи път ни се случва (а сме обиколили доста свят) – спират ни млади хора и искат да си правят снимки с нас. Отначало мислехме, че просто ни молят ние да ги снимаме, но се оказа, че държат на снимката да присъстваме и ние и то прегърнати от тях. И това ни се случи поне едно 15 пъти, тоест не е изключение. В хотелите някой и друг долар типинг ще помогне много (запомнят ви) – стават изключително услужливи и лъчезарни и до края на престоя ще ви помогнат със изключително ценни съвети (които могат Ви спестят над 100 пъти бакшиша, който сте дали). Високия хлас хотели са препоръчителни и поради още една причина – в закуската се предлага и европейска кухня, освен виетнамска, която, все пак не е за всеки вкус и стомах, а и винаги колони от таксита пред тях (които ако бъдат извикани от пиколото, не смеят да лъжат в тарифите). Какво трябва да се види – няма да изброявам, защото местата са много (природата е невероятна), но да се пропусне ХаЛонг Бей е престъпление – не случайно е обект на Юнеско, наистина е уникално, на живо дори е още по-красиво, отколкото на снимки. Малко неприятно е, че пътя е само с автобус, което само по себе си не нищо особено (само на 170 км от ХаНой е), но пътя е лош, бъка от велосипедисти, които е трудно да се задминат, а нашия автобус сигурно беше с конски сили колкото една моторетка – едно леко нагорнище беше преодоляно сигурно с 30 км в час. Така че, самия път отнема над 3 часа в идеалния случай, а на връщане отидоха и над 4. Иначе самият автобус обикаля всички хотели (от които има заявка) – вземат те и те оставят пред вратата. В самия ХаЛонг Бей задължително е да се качите на кораб, а още по-добре е да си наемете и каюта с преспиване – цените са от ниски до умерени (в зависимост от каютата и кораба), обикала целия залив, даващо възможност за прекрасни снимки, включени са закуски, обеди, вечери, разходки в пещерите с кану (бакшиш $2 за лодкаря), посещение на храмовете, а по желание срещу допълнително заплащане (май беше $40) – и шнорхелинг. За сравнение – в Бали най-евтиния шнорхелинг е $90 и пуснаха дъщеря ми океана едва на втория ден (първия е само сухи тренировки и в басейн). В ХаНой беше умерено топло, но в ДаНанг – буквално горещо, явно става целогодишно за плаж (а плажовете са прекрасни). Не трябва да се пропуска и street food – екзотика на квадрат, включително „гадости” (болшинството от нещата дори не ги опитах), но има хора, които си падат по подобни неща (дъщеря ми се беше затръшкала да опита тарантули). Не плащайте обаче на гид (ние се излъгахме и го направихме) – водят на места, които ние самите вече бяхме видели (тоест можете да си отидете сами) и за цялата тази работа прибраха $80 (по 40 на човек) - било тяхната Нова Година и цените се удвоявали. Това също е хубаво да се знае – вярно, допълнителна екстра е да се види как я празнуват, но се пригответе за тези 4 дни (толкова трае) да плащате за много неща почти двойно. За хора с по-корави сърца би бил интересен вероятно и пазара за кучешко (нещо което ние не направихме, защото и двамата сме върли фенове на животинките). Освен това, не се заглеждайте как „мият” съдовете (street food) – на някой може да му прилошее. Но последното не е характеристика единствено за Виетнам – в Китай не е много по-различно. Да се разполага с кухня е огромен плюс (нещо, което ние нямахме, защото такива липсват в хотелските апартаменти) – на пазара могат да се купят плашещо огромни раци (и други подобни убавини, най-вече морска храна) на цени, за които в Западна Европа пада гилотината. Не се хващайте обаче на уловката за разходка с джип от виетнамската война – прибират луди пари – типичен tourist trap си е. Друг такъв са най-евтините екскурзии (напирмер до ХаЛонг Бей) – автобуса се „чупи” по пътя и те принуждават да си платиш допълнителна нощувка в някой бардак (едно на ръка, че губиш цял ден). Същото се отнася и до продавачите на плодове на улицата – карат да си направиш снимка с тях (екзотични са с тези шапки и кобилицата с панери от двете страни пълни с белени резени плодове), после те карат да си купиш няколко резенчета (в нашия случай ананас), като после на пазара видяхме, че за същата цена могат да се купят 10 цели ананаса. Медицинската застраховка е задължителна – за чужденци дори линейката при пътен инцидент се заплаща, както и изцяло лечението, а сумите нямат нищо общо със стандарта във Виетнам. Застраховката не струва много – аз направих към американски клон на Алианц (https://www.etravelprotection.com/kayak/ContactUs/) - я уважат към български, я не, плаща се онлайн и цената за двуседмичен престой беше към 20 и няколко $ (покриват $50,000)

Тайланд: там пък не се говори нищо за краля – забранена тема. Друго – в по-дивите места (околностите на малките курорти), не изпитват особен срам да клекнат и се из...кат нейде из полето на баш биля ачик място, но затова пък се смята за адски обиден разговора на висок тон. Същото се отнася и до докосването с ръка по-главата – смъртен грях е (така и не разбрах защо). Цените на Ко Самуи са високи за Азия (вечеря в стандартен ресторант струва повече отколкото в добър японски ресторант в Куала Лумпур или Банкок, а джапанските кръчми по-принцип са с най-здрави цени), а супермаркетите – такава рядкост (за съжаление), че почнахме да се чудим дали не е нарочно (в Банкок обаче не е така). Плажовете са също прекрасни, но най-добрите (в смисъл на най-уникална природа, пък и тези в курортите са пренаселени, чак до дразнещо) са далеч и е необходим рент-а-кар, което си е допълнителен разход – много щеше вече да дойде. Има и доста гадинки – сколопендрички и други такива създания, змийчоци обаче не можахме да видим (кащяло). За мен климата донякъде е тежък (същото както в Бали и Малайзия, във Виетнам е по-добре) – твърде горещо и твърде влажно, нощта не променя особено положението – да го знаят хората, които са алергични към високи температури, в един момент просто мечтаеш вече да стигнеш хотела и да си на климатик. В Ко Самуи няма кой-знае каква престъпност (е, джебчии има и да ти дигнат чантата на плажа докато си във водата също е възможно), но в Банкок е нужно особено внимание особено след полунощ, с изключение на „добрите” квартали – хотелите са по-скъпи там, вярно е, но според мен си заслужава – първо като качество са много по-добри, второ - не отиваш за цял месец, а в края на краищата се чувстваш сигурен – по принцип там бъка от полиция, хотелите си имат собствена охрана и mob`овете много-много не пристъпят в тези райони (препоръчвам Baan Sathorn Chaophraya– на крачка от суперидеалния център (кметството), хотелите са на брега на реката (разполагат и със собствени лодки за прехвърляне от единия на другия бряг) – идеално за воден траспорт из целия Банкок, гледките от хотелите са прекрасни, защото доста от тях са на по 35-45 етажа и повече, предлагат се и много апартаменти със селф-кетъринг на съвсем разумни цени). На Самуи са се научили здраво да скубят чужденците – в последствие разбрахме, че в доста ресторанти има два типа менюта – едното на тайландски, другото на английски (или немски и т.н), като цените са 1 към 4 дори 5 за едни и същи неща. Търсете отдалечени, не толкова фешън и излъскани, и най-вече пълни с азиатци кръчмета – там вероятността да ви изпързалят е много по-ниска, пък и настина ще опитате анджък баш автентична кухня.

Край

Отговори