Heinkel He-219 B-1?

История на авиацията до 1945 г.
ARTU
Мнения: 44
Регистриран: ср окт 10, 2007 11:26 am

Heinkel He-219 B-1?

Непрочетено мнение от ARTU » ср окт 10, 2007 3:42 pm

Какво знаете за Heinkel He-219 B-1?

Изображение

Провокиран съм от модела, който купих. В едно списание прочетох, че В-1 е бил триместна версия с "по-обтекаема кабина", а в дадената схема кабината няма нищо общо с тази нарисувана на кутията на модела, а е с някакъв придатък отзад за картечаря. Знам, че е бил опитен образец, чийто прототип е претърпял авария и по-нататъшната му разработка е спряна. Въобще всякакво инфо за достоверността на модела ще ми дойде добре :)

eagle1
Мнения: 5
Регистриран: чет окт 18, 2007 9:22 am

Непрочетено мнение от eagle1 » чет окт 18, 2007 9:54 am

Серията B e част от програмата инициирана от Алберт Шпеер, за повишаване възможностите на самолета, без да се стига до сътресение в производството му. Първоначалното направление е замяната на на двигателите DB със значително по мощният Jumo 222, с който машината достига скорост от 700km/h. Този двигател обаче е твърде сложен и поради произтичащите от това проблеми никога не е бил в серийно производство.
Конкретно на B-1 обаче, макар оригинално да е предназначен за новите двигатели са му монтирани DB603A и би трябвало да представлява прототип на машина с повишени височинни възможности. Построен е един единствен прототип с удължено до 16,34m тяло, площа на крилото е увеличена до 50 кв. м, нови удължени мотогондоли и споменатата вече подобрена аеродинамика на кабината. Самолета е сериозно повреден още при второто кацане поради несанкционирано прибиране на една от стойките на колесника.
Съдейки по тази информация В-1 си е уникат с доста кратък живот;)
В В-2 от тази модификация преминава новото крило с увеличена площ и вероятно новите мотогондоли, но се връщат към тялото на А-5. Представлява модификация създадена едва ли не специално за борба с Москито. Двигателите пак са DB603A но с турбокомпресор ТК13 за всеки един от двигателите. Въоръжен е с две МG151 в основата на полукрилата и сдвоена установка МК108 от така наречения тип schräge Musik.
В-3 също съществува но поради липса на Jumo222 е префасониран в В-2.

Потребителски аватар
German
Мнения: 19
Регистриран: ср окт 10, 2007 10:25 am
Местоположение: Шуменщайн
Контакти:

Непрочетено мнение от German » пет окт 26, 2007 4:24 pm

В основни линии Орлин е дал представа, но и аз, за да не остана по-назад, ще цитирам част от монографията за He 219, която неотдавна излезе в "Ретросалон":

„Неродените” събратя

Освен модификацията “А” се разработват и други варианти на самолета. Но докато “В” и “С” достигат поне стадия на опитни образци, то версиите “D” и “E” си остават само на чертожните дъски.
He 219B-1 е замислен като основна серийна машина, снабдена с двигатели Jumo 222A/B. Тази модификация се отличава от “А” с по-обтекаемия си фанар на триместната си кабина, допълнителни горивни резервоари в крилото за увеличаване радиуса на действие, усилен колесник и увеличен до 22,1 m размах и до 49,8 m2 площ на крилата. Мотогондолите са разнесени на 5,8 m. Фюзелажът е удължен до 16,3 m. Въоръжението се състои от две оръдия MG 151 във фюзелажа, две MG 151 в основите на полукрилата и чифт МК 108 в качеството на «шрегемузик». Изпитанията завършват много бързо – във втория полет при приземяването се сгъва едната от двете основни стойки на колесника... След аварията самолетът не подлежи на възстановяване.
Триместният He 219B-2 е предназначен специално за борба с «москита». Подобно на А-6 от него е снето всичкото брониране. Както и при В-1, фюзелажът е от А-5, с голямо крило. Първоначално е планирано да се монтират двигатели DB 603 с турбокомпресори ТК-13, но първият прототип полита все пак с DB 603Aa. Още няколко самолета от тази модификация получават мотори DB 603L. Освен това В-2 се отличава от своите предшественици с допълнителни горивни резервоари, увеличено носово колело и по състава на въоръжението – двойка МК 108 в основите на полукрилата и “джазов дует” МК 108 във фюзелажа. Монтирането на оръжие под корема не се планира. Първият си полет прототипът на В-2 извършва на 5 юни 1944 г. По време на изпитанията с него е достигната скорост от 700 km/h.
Следващата версия He 219B-3 трябвало да е снабден с двигатели Jumo 222, но доколкото тези двигатели не били получени, той така и не се вдига във въздуха.
През май 1944 г. Конструкторите в Швехат пристъпват към разработката на още два варианта на самолета: нощен изтребител He 219C-1 и и изтребител-бомбардировач He 219C-2. Ако модификацията «В» се различавала от «А» само по носещите плоскости, то He 219C получава и нов фюзелаж, удължен с 1 m чрез допълнителна секция между 9 и 10-и шпангоут. Ново е също и оперението, както и стойките на колесника. Носовата част на тялото има подобрена аеродинамична форма. В нея е разположен тричленен екипаж. Задната част с правоъгълно сечение завършва с херметичен блистер HDL 131V с четири картечници MG 131. Подфюзелажна оръдейна платформа не се предвижда. В долната част на кабината на He 219C-1 са две вградени МК 108(две МК 103 при С-2). Освен това С-1 има и две MG 151/20 в основите на плоскостите, както и чифт МК 108 в установката “шрегемузик” зад кабината. На С-2 са монтирани и държатели за три 500-килограмови бомби под фюзелажа. Кулата HDL 131L е добре бронирана, но тясна. При С-2 е изменена конструкцията на фюзелажните горивни резервоари, което позволява техният обем да се увеличи с още 450 l. Опитни С-1 и С-2 са построени, но не летят по същата причина, поради която и В-3 – така и не успяват да дочакат двигателите Jumo 222.
Теглото на празния He 219C-1 се равнява на 12080 kg, полетното – на 16100 kg. Разчетната максимална скорост е 670 km/h, далечина на полета – 1800 km. При крайцерска скорост от 500 km/h скороподемността е 8,4 m/s, таванът – 12000 m.
Както и на много други германски самолети, на He 219B и С не им провървява: на серийното им производство попречва краят на войната.


Неосъществени проекти

Един от вариантите на P.1065, който привлича вниманието на RLM е He 319 – многоцелеви самолет с два двигателя DB 603A, способен да изпълнява ролите както на нощен изтребител, така и на скоростен бомбардировач. В началото на 1942 г. Втората “специалност” на този проект все още привлича ръководството на Луфтвафе. Изготвен е дори макет на машината, но след като през есента на 1942 г. заводите в Мариене пострадват силно от английските бомбардировки, работата по тази модификация е спряна, а усилията са насочени към He 219 и новия проект на височинен изтребител He 419.
Опитният He 419V-1 извършва първия си полет в 1944 г. За основа при създаването на този самолет е използван He 219A-5 с двигатели DB 603G и удължено крило с площ 55,3 m2. Предполага се, че серийният He 419A-1 ще бъде с нова опашна част и ново, еднокилево оперение. Но предпочитанията са дадени на He 419B-1/R1 с фюзелаж от А-5 и оперение по образец на He 319. Крилото е с увеличена до 58,8 m2 площ. Двигателите трябвало да бъдат снабдени с турбокомпресори. Въоръжението включва две MG 151/20 в основите на полукрилата и 4 MK108 в подфюзелажен обтекател. Продължителността на полета на височина 13600 m при скорост 675 km/h се оценява на 2 часа и 15 минути, крайцерската скорост – 650 km/h, на кацане – 172 km/h, разчетната далечина на полета – на 2540 km. До края на войната са построени 6 He 419B-1/R1, но тяхната съдба е неизвестна.
Още един проект, възникнал на базата на He 219 и достигнал до въплащение в метал е височинният стратегически разузнавач Hü 211. Той е предложен в началото на 1944 г. от конструктора на планери Хютер(Hütter). Проектът предвижда използването на фюзелаж от He 219 съчетан с дървено крило с ламинарен профил. Размахът е 24,5 m, площта на крилата – 39,8 m2, теглото на празния самолет – 9125 kg, полетното тегло – 17515 kg, максималната скорост на височина 7900 m се очаква да бъде 705 km/h, далечината на полета се оценява на 8000 km, таванът – 13000 m. Двигателите са Jumo 222 със система MW-50. В крилата са поместени 3600 l гориво, още 5000 l във фюзелажа. Оборудването се състои от две фотокамери в опашните части на мотогондолите и една в тялото. Въоръжението – 2 оръдия MG 151/20. Предвиден е и спирачен парашут. Но в каря на 1944 г., когато полукрилата са вече готови и преминали статически изпитания, а фюзелажът взет от He 219 също е готов, заводът, където се извършва монтажа е подложен на силна бомбардировка от авиацията на противника.

ARTU
Мнения: 44
Регистриран: ср окт 10, 2007 11:26 am

Непрочетено мнение от ARTU » пет окт 26, 2007 6:56 pm

Много благодаря за инфото, въпросния Ретросалон го имам. Но моделът, представен от Dragon за В-1 е двуместен, а не триместен :roll:

Потребителски аватар
German
Мнения: 19
Регистриран: ср окт 10, 2007 10:25 am
Местоположение: Шуменщайн
Контакти:

Непрочетено мнение от German » нед окт 28, 2007 10:54 am

На Драгон им прати много здраве от мене, пък може и от арменскио поп! :wink:
Даже и братушките са ги изловили "в крачка"-та. Виж това:
http://scalemodels.ru/modules/forum/vie ... viewresult

Потребителски аватар
German
Мнения: 19
Регистриран: ср окт 10, 2007 10:25 am
Местоположение: Шуменщайн
Контакти:

Непрочетено мнение от German » нед окт 28, 2007 11:31 am

И за да не бъда голословен, ето откъси от фирмено факсимилие на Heinkel по случая:
П.П.Червените стрелки са мое дело. :oops:
Изображение


Изображение

ARTU
Мнения: 44
Регистриран: ср окт 10, 2007 11:26 am

Непрочетено мнение от ARTU » нед окт 28, 2007 6:53 pm

Благодаря, German 8)

Отговори